Ротондата „Свети Георги“ е най-старият и изключително запазен архитектурен паметник от римско време в София. Построена в началото на 4-ти век, по време на управлението на римския император Константин Велики (306-337 г.), тя бележи периода на разцвет на античния град Сердика, предишното име на София. Считана за най-старата сграда в София, Ротондата се намира във вътрешния двор на Президентството, само на няколко метра от руините на древната крепост Сердика.
Ротондата е цилиндрична куполна конструкция, издигната върху квадратна основа, с диаметър около 9,50 метра и височина приблизително 14 метра. Олтарното помещение, което е с квадратна форма, включва четири симетрично разположени ниши, като главният вход е разположен на западната стена.
Първоначално обслужваща обществени функции, Ротондата претърпява трансформация в баптистерий след признаването на християнството като разрешена религия в Римската империя. Император Юстиниан Велики (527-565) по-късно превръща Ротондата в църква и оттогава е посветена на Свети великомъченик Георги, който претърпява преследване за вярата си през 3 век в Мала Азия при император Диоклециан (284-305).
По време на османското владичество султан Селим I (1512-1520) преустроява Ротондата „Св. Георги“ в джамия, наречена Гюл-джамаси. Християнските стенописи са заличени и заменени с бяла мазилка, украсена с растителни мотиви. След Освобождението през 1878 г. Ротондата запада, а по-късно служи като временен мавзолей след смъртта на княз Александър Батенберг (1879-1886).
През 1915 г. започват усилия за възстановяване и днес Ротондата остава действаща църква, където ежедневните служби се провеждат на църковнославянски, придружени от песнопения в източноцърковно пеене, известно още като византийска музика.
