Успение Богородично е източнокатолическа църква, разположена в София, България, служеща като катедрала на Софийската апостолическа екзархия. Произходът му се проследява назад към значима инициатива през 1921 г., когато Светият престол изпраща представител, за да оцени и подкрепи нуждите на източните католици, подпомагайки техните стремежи за специално място за поклонение. Епископ Винкенти Пеев, застъпник на католиците от западен обред, енергично подкрепи тази кауза.
Изляха щедри дарения, включително лични дарения от папа Бенедикт XV и неговия приемник, папа Пий XI, натрупани сума от 2 000 000 лв. за тласък на строителството. Теренът с площ от 200 кв. м е закупен от Иван Гешов, а епископ Пеев поема директно строителството.
На 17 септември 1922 г. тържествено е положен основният камък. Инженер Хайнрих проектира църквата, отбелязвайки я като първата железобетонна църква на София. Художниците Кожухаров и Сотиров украсяват интериора със стенописи, а дърворезбата е старателно изработена от Тодор Христов. Вацулка щедро се е заела с позлатяването на иконостаса.
След две години църквата беше завършена. На 28 август 1924 г. е осветена новопостроената католическа църква „Успение Богородично“. Монсеньор Анджело Ронкали, изпратен като апостолически визитатор на 25 април 1925 г., финализира духовното управление, като назначи Кирил Куртев за наставник на католиците от източен обред, в крайна сметка ръкоположен за епископ в Рим. Това основно назначение превръща църквата в катедрала.
