Паметникът на проф. Емануил Иванов се издига гордо пред Факултета по математика и информатика на СУ. Въпреки че факултетът е бил другаде по негово време, това място сега символизира продължаващото наследство от работата му, докато новите поколения навлизат в сферите на науката под неговия зорък поглед. Изваяна от Ваньо Колев, фигурата на проф. Иванов е издигната върху гранитен пиедестал, с извисен и достолепен ръст. Той е изобразен в съзерцателна поза, седнал в античен фотьойл, с книга близо до сърцето си, свидетелство за неговата отдаденост през целия живот на науката и културата.
Проф. Емануил Иванов беше светило в българската математика и образование. Роден на 30 януари 1858 г. в Свищов, той поема по различни професионални пътища, преди да открие истинската си страст. Образован в Политехниката в Мюнхен, той по-късно става известен с учителското си майсторство в Ломската гимназия. Неговият ангажимент към образованието го кара да се застъпва за добре обучени учители, което в крайна сметка допринася за създаването на първото висше училище в България, по-късно известно като Софийски университет.
Членството на Иванов в Българското книжовно дружество (БАН) и академичните му занимания в областта на теорията на числата и математическата методология бележат научното му наследство. Неговите изследвания се задълбочават в хиперкомплексните числа, особено в интригуващите раниони, характеризиращи се с четири единици. След пенсионирането си през 1923 г. Иванов прекарва останалите си години в Кюстендил, където и умира на 24 юли 1925 г. Днес името му носи Природо-математическата гимназия в Кюстендил.
С откриването на паметника му на 12 май 2008 г. беше отбелязана 150-годишнината от рождението му, почит по инициатива на акад. Борислав Боянов.
