Паметникът на известния български поет Христо Смирненски се издига гордо на булевард „Евлоги Георгиев“ срещу Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“. Изваян от уважавания български художник проф. Марко Марков, известен със своята простота, стабилност и ясни пропорции, паметникът отдава почит към литературното наследство на Смирненски. В репертоара на Марков са и други забележителни творби като паметниците на Св. Патриарх Евтимий и Александър Стамболийски в София, както и няколко военни паметника в провинцията.
Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) е роден през 1898 г. в Кукуш. Семейството му преживява бурната Балканска война през 1912 г. и последвалата я Междусъюзническа война през 1913 г., което ги кара да търсят нов живот в София. Христо се записва в техникума по стъпките на брат си Тома. На изключително млада възраст той започва да сътрудничи на различни хумористични издания като „К’во да е”, „Българан” и др., бързо набирайки популярност. През 1917 г. той приема псевдонима Смирненски, запечатан завинаги в българската литература.
Смирненски оставя незаличима следа в българската литература като плодовит писател, който чрез поезията си изразява негодуванието си към обществените несправедливости. Доминирани от състрадателния му образ на слабите и изоставените, неговите цикли „Зимни вечери” и „Децата на града” имат дълбок отзвук. Идеологически богати стихотворения като „Червените ескадрони“ и „Въстанието на Везувий“ илюстрират неговите вярвания. Дори и днес неговото произведение „Приказка за стълбата“, критикуващо продажността и егоизма, остава актуално, предизвиквайки непрекъснат публичен дискурс.
