Иван Костов Копчев стои като значима фигура, увековечена в паметник, разположен по централната алея пред Военномедицинска академия в София. Роден на 3 ноември 1915 г. в оряховското село Бутан, Копчев води въздействащ живот на български лекар и военен.
Започва академичния си път със завършване на гимназия във Враца през 1935 г., след което завършва медицина в Софийския университет през 1944 г. Медицинският му път започва като лекар-ординатор в Оряхово, а по-късно преминава в хирургичното отделение на Главната военна болница в София.
Копчев следва специализация в Чехословакия, след което постъпва на работа във Военномедицинска академия, като накрая става началник на Катедрата по военна травматология. Неговата всеотдайност и опит го накараха да разшири медицинската помощ извън границите на България. През 1949 г. той оказва медицинска помощ на гръцките комунистически партизани в планината Грамос. От 1952 до 1954 г. той служи като хирург в Корея като част от медицинска бригада. По-късно, между 1961 и 1962 г., той допринесе с хирургическите си умения в Алжир по време на конфликта между местните алжирци и френските колониални власти.
Завършен академик, Копчев защитава дисертацията си през 1959 г., като напредва до ролите на доцент през 1964 г. и редовен професор през 1966 г. Неговият принос се простира отвъд медицинската практика, с над 120 научни публикации и съобщения, отразяващи неговата отдаденост към напредването на медицинските знания.
С бляскава кариера Иван Костов Копчев заема уважаваната длъжност главен травматолог на Българската армия, достигайки званието генерал-майор от медицинската служба през 1974 г. Неговото наследство остава със значителния му принос към медицината и българската армия до смъртта му на 10 април 1980 г. в София.
