Паметникът на Джузепе Гарибалди, който се намира на площада на неговото име в центъра на София, беше официално открит на 13 юни 2010 г. Този паметник изобразява революционера на кон, размахващ сабя, като конят е изправен на задните си крака. Бронзовата композиция е поставена върху каменен постамент. Този впечатляващ паметник е щедър подарък на София от италианското посолство в България и е дело на българския скулптор Георги Чапкънов.
Джузепе Гарибалди, ключова политическа фигура в Италия, изигра централна роля в обединението на страната и италианската революция. Освен това, като патриот и революционер, той открито изразява подкрепата си за българските националноосвободителни борби преди Освобождението на България и защитава българската кауза в Италия. Гарибалди, роден на 4 юли 1807 г. в Ница, се присъединява към тайното общество на Джузепе Мацини „Млада Италия“ през 1833 г. Същата година той участва в планирането на въстание в Пиемонт, но след провала му бяга и е осъден задочно на смърт. От 1836 до 1847 г. участва активно в националноосвободителните войни в Латинска Америка.
Гарибалди се очертава като лидер на революционно-демократичната фракция в рамките на националноосвободителното движение, като се застъпва за обединението на Италия. През 1860 г. той оглавява „Експедицията на хилядата“, която освобождава южната част на Италия и осигурява триумфа на Италианската революция от 1859-1860 г. През 1862 и 1867 г. той се опитва да освободи Рим от папското управление чрез въоръжена съпротива. По време на Френско-пруската война от 1870-1871 г. той е доброволец на страната на Франция. Гарибалди почина през 1882 г. в Капрера, Италия.
