Димчо Велев Дебелянов, по произход Динчо Дебелянов, е известен български поет, известен със своите лирични и сатирични произведения, публикувани в различни периодични издания. Роден е на 28 март 1887 г. в Копривщица, най-малкото от шест деца в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина.
През октомври 1912 г. по време на Балканската война Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен Тракийски полк в Самоков. Първоначално служи като редник, по-късно през септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Издигайки се в чиновете, става подпоручик. С избухването на Първата световна война, въпреки че не е мобилизиран, той се записва доброволец и настоява да бъде изпратен на фронтовата линия. Около 29 януари 1916 г. постъпва доброволно на Македонския фронт, където служи около осем месеца.
Трагично в битка срещу англичаните през нощта на 30 септември 1916 г., начело на рота, подпоручик Дебелянов загива на 2 октомври 1916 г. около 10 часа сутринта край Горно Караджово (дн. Моноклия). Той беше само на 29 години и 6 месеца по време на смъртта си. Погребението му е на следващия ден в българската църква в Демирхисар (или Валовища, сега Сидирокастро). През 1931 г. по инициатива на литературния кръжок „Живо слово“ тленните му останки са препогребани в родния му град Копривщица. Саможертвата и литературният принос на Дебелянов остават неделима част от културното и литературно наследство на България.
