Паметникът в Борисовата градина отбелязва забележителните приноси на Нешо Бончев, ключова фигура в българската история и литература. Израснал при трудни обстоятелства след загубата на родителите си в ранна възраст, пътят на Бончев е път на отдаденост на образованието и опазване на българското наследство.
Сътрудничеството му с видни възрожденски просветители като Сава Радулов, Атанас Чолаков и Юрдан Ненов подхранват страстта му към учителството. Участието на Бончев в събирането на народни размишления, изпратени в Москва чрез Васил Чолаков, допринася значително за сборника „Български народни песни“ през 1861 г., неделима част от творчеството на Константин Миладинов.
Ангажиментът на Бончев към споделянето на народни песни се простира до публикации в различни списания като „Български книжици“, „Братски труд“ и „Знание“. Усилията му са основни за съхраняването и разпространението на българската народна култура, оказвайки трайно влияние върху литературното наследство на страната.
