Джеймс Дейвид Баучер, влиятелен ирландски журналист и обществен деец, е почетен с паметна плоча на сградата срещу бившия царски дворец в София, където е живял. Освен това през юни 2005 г. в градинката пред хотел Кемпински Зографски в София беше открит бюст-паметник в памет на Баучер. Идеята за този паметник е на проф. Димитър Стефанов, почетен член на Ротари клуб Витоша в столицата. Изваян от Красимир Рангелов, средствата за изработката на паметника са щедро осигурени от Ротари клуб София Витоша по случай 100-годишнината на Ротари Интернешънъл.
Роден на 18 декември 1850 г. в Богътстаун, Ирландия, Баучер предприема научно пътуване в Дъблин, Ирландия, а по-късно продължава обучението си в Кингс Колидж, Кеймбридж, Великобритания. Първоначално се интересува от музика, но поради увреден слух той се фокусира върху журналистиката и лингвистиката. Кариерата му започва като преподавател в Итън Колидж, а проницателните му статии за вестник The Times бързо издигат профила му, което го кара да стане кореспондент на The Times за Югоизточна Европа. Проучвателното пътуване на Баучер до Румъния през 1887 г. бележи началото на неговата обширна ангажираност с региона. Той се установява в София от 1892 до 1915 г., като прави обстойни репортажи за политическите и социалните събития в Югоизточна Европа.
Живеейки в къща точно срещу Двореца в София, отношенията на Баучер с княз Фердинанд I са белязани от противоречия поради неговата откровеност и склонност да засяга предизвикателни теми и несправедливости, преобладаващи в България. Той остро критикува договори като Букурещкия (1913 г.) и Ньойския (1918 г.), като ги смята за несправедливи и вредни за интересите на България. През цялата Първа световна война той последователно настоява пред представителите на Антантата за по-справедливо отношение към България. Неговите смели действия, макар и потенциално застрашаващи кариерата му, значително допринасят за повишаване на осведомеността сред английската общественост за събитията в България след Освобождението и борбите за национално обединение.
Въздействащото присъствие на Баучер е увековечено в картината на Ян Мърквичка „Слугинята“. Мърквичка, поканен от правителството на Източна Румелия, изобразява Буше в шопска носия, танцуваща шопска ръченица. Нещо повече, Никола Михайлов изобразява Бауше в шопско облекло в портрет около 1915 г.
Упорит защитник на справедливостта за балканските бежанци и граждани, особено след войните за национално обединение, Баучер написа множество статии, целящи да разкрият реалностите на Балканите, особено България, и призова за прекратяване на насилието. Последното му желание било да бъде погребан близо до Рилския манастир, скъпо място, което той посещавал. След смъртта му на 30 декември 1920 г. желанието му е изпълнено и Джеймс Баучер намира своето място за покой край Рилския манастир, оставяйки след себе си журналистическа почтеност и отдаденост на социалните каузи.
