Иван Лазаров, бележит български скулптор, е роден през 1889 г. в Карлово. Пътуването му в изкуството започва в Държавното художествено училище, където специализира скулптура и завършва през 1912 г. Търсейки по-нататъшно художествено усъвършенстване, той следва специализирано обучение в Мюнхен и Дрезден.
През 1919 г. Лазаров поема по образователен път, първоначално като учител по рисуване в София. По-късно преминава към преподавател по скулптура в Държавната художествена академия. Неговата всеотдайност и високи постижения в образованието бяха признати чрез множество назначения като ректор на академията.
Почтеността и честността на Лазаров в отношенията му, както с неговите ученици, така и с колегите, доведоха до трудни времена след 9 септември 1944 г., когато той се озова в затвора за период от 4 дни. Въпреки тези несгоди, неговият ангажимент към изкуството остава непоколебим.
През 1949 г. Лазаров създава Института за изкуствознание към Българската академия на науките (БАН) и е негов директор до смъртта си. Тази институция стоеше като свидетелство за неговото трайно наследство и принос към художественото образование и изследвания.
Къщата-музей на Иван Лазаров е значима културна институция, представляваща филиал на Националната художествена галерия и заслужила признание за национален паметник на културата през 1978 г.
