Георги Кирков (1867-1919), известен като „Майстора“, е многостранен български деец, включващ роли на публицист, парламентарист, политик, социалист и синдикален деец. Признат като харизматичен политически оратор, той продължава образованието си в Русия и Виена.
Занимавайки се активно с българската социалистическа журналистика, Кирков е редактор на „Работнически вестник“. В отговор на насърчението на редакционния екип и на читателите той събира сборник със своите произведения в книгата „Дремиградски смешейла“ през 1900 г. под псевдонима Майстор Гочо Зуляма, откъдето идва и прозвището му „Майстора“.
Като депутат в Народното събрание Кирков пламенно се застъпва за интересите на работническата класа и за цялостния прогрес и модернизация на България. Извън националните граници печели уважение като представител в международните социалистически форуми.
Като признание за приноса му, къщата на Кирков е обявена за паметник на културата през 1955 г., което затвърждава трайното му влияние върху българската история и култура.
