Кръстьо Петров Сарафов е бележит български театрален актьор, известен с впечатляващите си превъплъщения в различни образи на сцената. Някои от забележителните му роли включват Сирано дьо Бержерак в едноименната пиеса на Едмон Ростан, Тартюф и Арган в „Тартюф“ и „Мнимият болен“ на Молиер и Фамусов в „Горко от ума“ на Грибоедов („Махни се от ума си“). Неговият принос в областта на театъра се простира отвъд неговите представления, тъй като той е вторият председател на Съюза на артистите в България от 1924 до 1925 г.
Освен с театралната си дейност, Кръстьо Петров Сарафов се занимава и с културни инициативи, като е един от основателите на Македонския научен институт през 1923 г. Това показва неговата по-широка ангажираност с интелектуални и културни занимания.
В знак на почит към неговото наследство от 1951 г. НАТФИЗ носи неговото име, като признание за значителния му принос към театралното изкуство в страната.
