Основната астрономическа точка на държавната триангулация на България е издигната през 1920 г. към Географския институт, действащ към Министерството на войната. Впоследствие през 1930 г. геодезическите и надлъжните координати са щателно установени от уважавания български учен акад. Владимир Христов (1902-1979). Христов постигна този подвиг чрез двустранни наблюдения, проведени в сътрудничество с Пруския геодезически институт, разположен в Потсдам.
Нещо повече, между 1957 и 1958 г. е направен по-нататъшен напредък, тъй като българската астрономическа точка е интегрирана в мрежа, която я свързва с основните астрономически точки на Полша, Румъния и Унгария. Тази взаимосвързана система разшири научното и геодезическото сътрудничество между множество нации, насърчавайки по-широк обхват на географските изследвания и повишавайки точността на астрономическите наблюдения в региона.
