Останките от античната крепост Сердика са изложени в подземния проход, свързващ Президентството и Министерския съвет в центъра на София. Реставрацията и експонирането на източната порта на крепостта е извършена между 1997 и 1999 г.
Основан през 2-ро хилядолетие пр. н. е. от тракийското племе серди, град Сердика или Серднополис се установява в близост до топли минерални извори. През 4 век след новата ера римляните, осъзнавайки стратегическото му значение и минералните извори, завладяват града. Император Марк Улпий Траян почете града, като го нарече Улпия Сердика по време на управлението си (98-117), определяйки го като административен център.
Сердика е заемала специално място в сърцето на римския император Константин Велики (306-337 г.), който прочуто заявява: „Сердика е моят Рим“. Решението за преместване на столицата на Източната Римска империя в Константинопол е взето в Сердика и до завършването й Константин управлява оттам. Около 175 г. сл. н. е., по време на управлението на императорите Марк Аврелий и Комод, Сердика се укрепява с градска стена с четири порти и наблюдателни кули, гледащи по посока на света. През 5-6 век е добавена втора външна крепостна стена.
Главните улици на града, асфалтирани и водещи към форума под днешния площад „Св. Неделя“, отразяват напредналото градоустройство на Сердика. В района на метростанция „Сердика“ някога са се намирали разкошни вили, оборудвани с канализация, водопровод и асфалтирани улици. Римските административни сгради са заемали югозападната част на крепостта. Археологическите разкопки около западната порта разкриха останки от жилищни и обществени сгради, заедно с керамика и други артефакти.
През 1976 г. централното историческо ядро на София, обхващащо антична Сердика и средновековен Средец, е признато за историко-археологически резерват с публикация в брой 47 на Държавен вестник.
