Партийният дом в София служи като основна сграда и седалище на ЦК на БКП през цялата епоха на Народна република България. Понастоящем той е второстепенна структура на Народното събрание, използвана предимно за парламентарни функции, като се помещават офисите на избрани представители и се провеждат срещи. Разположена в сърцето на София, сградата е разположена сред три площада и два булеварда, създавайки внушителен архитектурен ансамбъл на площад „Независимост“ (Ларгото), фланкиран от Министерския съвет и Президентството.
Най-впечатляващата перспектива на сградата с нейната извисяваща се част и пилона, украсен с националния флаг (петолъчка, символизираща Народна република България), се вижда от площад „Независимост“, където се намира входът на зала „София“. Достъпът до сградата е предимно от паркинга срещу Царския дворец. Проектиран от архитект Пецо Златев и неговия екип, строителството продължава шест години и в крайна сметка е завършено през 1954 г., обхващайки приблизителна площ от 40 000 квадратни метра. Използваният архитектурен стил е неокласически, характеризиращ се с подчертано триумфална и монументална визия, емблематично подчертаваща ролята и влиянието на БКП в управлението на нацията. Външното величие и представителност се постигат чрез строго симетрични фасади и експанзивни форми на коринтски ордер.
Стратегически разположен в столицата, Партийният дом заема символично място около Кралския дворец, бивш централен градски площад. По време на строителството в началото на 50-те години на миналия век на обекта са премахнати няколко сгради, повредени при бомбардировките над София (1943-1944 г.), включително застрахователното дружество „Балкан“ от 30-те и 40-те години на миналия век и хотел „Юнион палас“. В момента сградата служи като дом за парламентарни функции и се помещава Централната избирателна комисия.
