Квартал „Захарна фабрика“, сгушен в северозападната част на София, България, в рамките на квартал Илинден, получава името си от историческите „Български захарни фабрики и рафинерии“, които работят от края на 19 век до средата на 20 век. От 2023 г. кварталът, заобиколен от ключови забележителности като Западен парк, булевард Сливница и река Суходолска, обхваща разнообразна комбинация от икономическо-административни зони, жилищни комплекси и индустриални зони.
Оформлението и градоустройството на района отразяват историческите му корени, като в южната част все още има останки от старата захарна фабрика. За съжаление, въпреки статута си на паметник на културата от национално значение, сградите на завода са претърпели занемаряване и съдебни спорове, което пречи на тяхното използване.
В архитектурно отношение жилищният район по протежение на булевард „Сливница“ се гордее с около 40 нискоетажни блока от 40-те години на миналия век, представящи историческото развитие на квартала. Северната и североизточната част са свидетели на изграждането на около 20 по-високи жилищни блока през втората половина на 20 век. Трябва да се отбележи, че в северозападния край близо до река Суходолска съществува нерегулирано циганско гето.
Инфраструктурата на квартала е закрепена от булевард Сливница, жизненоважна транспортна връзка, обслужвана от автобусни линии 83, 309 и 310, както и тролейбусни линии 6 и 7. Улица Кукуш, основна вътрешна пътна артерия, свързва квартала със „Света Троица” и други части на София.
В квартала на Захарна фабрика се помещават основни институции, включително районната администрация на „Илинден“, както и учебни заведения като реновираното общинско училище, което сега се използва от частното ливанско училище „Джубран Халил Джубран“. Кварталът обслужва ЦДГ № 179 „Синчец“ и ЦДГ № 158 „Зора“, както и филиал на ЦДГ № 52 „Илинденче“.
Исторически погледнато, захарната фабрика, открита на 28 ноември 1898 г., играе ключова роля за формирането на областта. През годините се извършват сериозни инвестиции и разширяване, превръщайки го в значим индустриален комплекс. Кварталът става свидетел на значимо събитие през 1918 г., като е домакин на най-кървавия сблъсък на Войнишкото въстание край фабриката.
През 1941 г. строителните инициативи доведоха до създаването на работнически апартаменти, а следващите проекти допълнително оформиха жилищния пейзаж. 110 ОУ „Проф. Гаврил Кацаров“ работи в района до 2009 г., когато затваря врати поради липса на ученици. Тези исторически етапи допринасят за уникалната идентичност и разказ на квартала Захарна фабрика.
