„Слатина“ се разгръща като историческо село и някогашен квартал, който някога е красил покрайнините на София, България, разположен само на 4,8 километра югоизточно от съвременния център на града. Това някогашно село е оставило своя незаличим отпечатък и името му отеква в летописите на административния пейзаж на София, капсулирайки едновременно административен район и индустриална зона, сега капсулирани в по-широката жилищна площ на „Христо Смирненски“.
Разкривайки богат исторически гоблен, корените на Слатина се ровят дълбоко в древността, особено подчертани от откриването на неолитното селище Слатина през 1928 г. Това археологическо бижу, датиращо от 6-то хилядолетие пр. н. е., е свидетелство за ранното човешко присъствие в района на София.
Първите писмени шепоти за Слатина излизат от османските регистри през 15 век, отразявайки нейното трайно присъствие през вековете. Топонимът, широко разпространен в Югоизточна Европа, е наситен със значение, обозначавайки „солен извор“, вероятно намеквайки за природните ресурси, които са допринесли за неговата привлекателност.
По време на междувоенния период Слатина се превърна в процъфтяващо предградие на София, свидетел на нарастване на населението и растеж. До 1934 г. очарованието му привлича около 6800 жители, обхващащи характерни махали като „Княз Кирил Преславски“ („Дуняците“), „Царица Йоана“ („Къро“) и „Цар Борис“ („Робов дол“). Ходът на времето, белязан от указа от 9 ноември 1961 г., присъединява Слатина официално към София, проправяйки пътя за последващи трансформации.
Метаморфозата се развива с променящия се пейзаж, приливите и отливите на река Слатинска, очертаващи съдбата на старото село. По левия бряг на реката се издигат жилищни блокове, завършващи с оформянето на съвременния жилищен комплекс „Христо Смирненски”. През следващите десетилетия реката се очертава като естествена демаркация, очертаваща квартал „Слатина“ на изток от развиващия се жилищен комплекс „Христо Смирненски“ на запад. Траекторията на развитие в крайна сметка видя и двете страни на реката, вплетени в тъканта на жилищния комплекс, един развиващ се разказ, който продължава да отразява наследството на Слатина в градската мозайка на София.
