„Княжево“ е квартал в югозападната част на София, България, граничещ с булевардите „Цар Борис III“, „Никола Петков“ и „Горна баня“. Историята на местността датира от турско време, когато е известна като Бали ефенди, състояща се от три махали — Клисурска, Бали ефенди и Черкез. През 1881 г., след Освобождението, е преименувано на Княжево в чест на Александър Батенберг.
Княжево процъфтява с различни разработки, като първата дестилерия, построена от Хипокрит Бержие през 1881 г. и първите пивоварни от Лазар Трифкович и братя Прошек през 1882 г. Първото държавно занаятчийско училище отваря врати през 1883 г., а през 1886 г. в Княжево се открива първата пощенска станция. През 1891 г. Йосиф Хорвет построява първата в България фабрика за хартия, а през 1893 г. е открита държавна мина за добив на живак.
Кварталът играе роля в историята на планинарството, като е отправна точка за първото изкачване на Черни връх през 1895 г. На 14 януари 1901 г. е открита първата трамвайна връзка между София и Княжево. Княжевското военно училище, по-късно наречено Школа за запасни офицери „Христо Ботев“, е създадено през 1908 г.
През 1917 г. Княжево става първото електрифицирано селище в България. Преди Първата световна война Княжево е известно с лечебните си минерални бани, привличащи посетители за почивка. Следвоенният растеж на София води до превръщането на Княжево в индустриален център с разнообразни предприятия.
През 1938 г. Княжево заедно с други села влиза в състава на Столична община с население от 5000 души. Бюджетът на Княжеската отделна община през 1938 г. достига 4 милиона лева, като значителна част идва от фабрични предприятия. През 30-те години на миналия век в местността „Черният кос“ в Княжево е изградена първата ски писта в България, която вече не функционира.
През 1962 г. от Княжево до Копитото е построен първият кабинков лифт в България, осигуряващ бърз маршрут до Витоша. Той обаче беше изведен от експлоатация през 90-те години след инциденти и последващо изоставяне.
Сред забележителностите на Княжево е най-старото дърво в София, известно като Горуна, с обиколка на ствола над 3 метра и възраст над 500 години. Кварталът е дом на държавния парк Княжевска гора, в сравнение с градините на двореца Версай и Потсдам. Празникът на Княжево и храмовият празник на църквата „Св. Илия“ се отбелязват на Илинден на площад „Сред село“.
Княжево разполага със седем минерални извора, два от които се използват за бутилиране. Водата е слабо минерализирана, бикарбонатно-натриева, силициева, с радоново съдържание, подобна на минералната вода на Банкя, препоръчва се за лечение на хипертонична болест.
Архитектурата на Княжево се състои предимно от еднофамилни къщи, вили и малки кооперации. Близостта на квартала до планината и бърз достъп до центъра на града през бул. Цар Борис III. го превръщат в предпочитан район за живеене. Край местността Черния кос се намира най-старият мост в София – Александровският, построен през 1878 г. със средства на руския император Александър II.
Учебните заведения в Княжево са НЧ „Братя Миладино“ (1923 г.), Професионална гимназия по екология и биотехнологии „Проф. д-р Асен Златаров“, 26 СУ „Йордан Йовков“, ЧСУ „Петко Р. Славейков“, СОУ „Света София“ с изучаване на английски език, ЦДГ „Сияние“, Център за специална образователна подкрепа „Проф. Д. Кацаров“, между другото.
