Горубляне, разположен в югоизточната част на София, е част от район Младост на Столична община, с население от 6889 жители. Известната Самоковска магистрала пресича Горубляне, служейки като основен път за град Самоков и известния зимен курорт Боровец. Въпреки значимостта си, голяма част от квартала все още е без канализационна система. В Горубляне се помещават 82-ро ОУ „Васил Евстатиев Априлов“ и НЧ „Васил Левски – 1926“. Читалището е известно с различни художествени състави като Танцов клуб „Бисери”, Детска вокална група „Карамелчета” и Трио „Горубляне”. Освен това в него се помещават школи по акордеон и пиано, което допринася за културната жизненост на района.
Горубляне се отличава с многобройните автокъщи, които заедно формират един от най-големите пазари на употребявани автомобили в Югоизточна Европа. Кварталният футболен отбор „Вихър“ и юношите на професионалния Академик София използват за тренировки местния стадион.
В западната част на Горубляне, западно от стадион Вихър, се намира малкият жилищен комплекс Горубляне, наричан по-често Експериментален жилищен комплекс. И квартал Горубляне, и Експериментален жилищен комплекс имат пощенски код 1138.
Исторически Горубляне е било самостоятелно село до присъединяването му към София през 1978 г. Фолклорът предполага, че Горубляне съществува преди османското владичество в България.
По време на Балканската война през 1912 г. двама горублянци са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Името на селото е еволюирало с течение на времето, записано като Коруля в Зографския поменник от 1526 до 1728 г. Преходът от „к“ към „г“ в името може да е синоним на двойката думи „кория-гора“. Етимологично Горубляне означава „дърво (гора) сред полето“. Историческите варианти на името включват Корубле през 1420 г. и Гурублян през 1576 г.
