Горна баня е квартал в рамките на София, който е част от административен район Овча купел на Столична община. Разположен в югозападната част на столицата, той граничи с квартал Княжево на юг и квартал Овча купел на север и изток. Известна със своите богати на минерали води и изключително чист въздух, Горна баня дължи девствените си атмосферни условия на уникалното взаимодействие на въздушните течения от Владайското ждрело, Бучин проход и Сливнишко поле. Това явление осигурява постоянна вентилация, предотвратявайки задържането на мъгла.
В исторически план записите показват съществуването на друго селище на сегашното място през Средновековието, изоставено по причини, които остават неясни. Легендата разказва, че селището се възражда, когато кучето на София Валя се излекува, като се изкъпа в блатистата местност край днешния минерален извор по време на лов. Името „Горна баня“ се очертава като отличителен дескриптор, който я отличава от близката „Долна баня“ или „Овча чешма“.
В началото на 17 век Горна Баня е част от вакъфа (религиозно дарение) на Шах Султан, дъщерята на султан Селим II. До 1940 г. областта има 75 християнски домакинства, по-късно намалени до 50 през 1960 г. Селото е било дом на 34 клана Коренджа през 18-ти и 19-ти век, всеки от които е отговарял за специфични общински задължения.
Прочутият от векове минерален извор в Горна баня привлича вниманието в края на 20 век, когато за първи път е изследван от А. Тегартен. Водата, добита от сондажи с температура 38 градуса, е с ниско съдържание на разтворени минерали. От 2016 г. вода от тези извори бутилират две фирми – „БК Горна баня“ ООД и „Булминвекс – ГБ“ ООД.
В архитектурно отношение Горна баня се характеризира с еднофамилни и многофамилни къщи, вили и ниски тухлени кооперации. Забележително е, че се отличава като един от малкото райони в София, в които няма панелни блокове. Вилната зона разполага с луксозни еднофамилни къщи, включително постройки от 20-те и 30-те години на миналия век, проектирани в алпийски стил, придаващи исторически чар на квартала.
