„Челопечене” е самобитен квартал на София, сгушен в район „Кремиковци”, разположен на около 12 км североизточно от центъра на града, извън границите на околовръстния път.
Легендата и историята се преплитат, за да дадат два завладяващи разказа относно етимологията на името на Челопечене. Една легенда предполага, че кварталът е спечелил името си от обляното в слънце разположение, където слънчевата светлина постоянно окъпва района. Друга приказка ни връща към Руско-турската освободителна война, когато по време на турското отстъпление пожар обхванал източната част на селото, в резултат на което цялото селище било разрушено. В разгара на това огнено бедствие, челото на един индивид също е опелено, което дава началото на наименованието Челопечене.
От 1978 г. Челопечене е част от София с население от 1720 души към 15 септември 2011 г. по постоянен адрес.
Сред забележителностите му се отличава църквата „Възкресение Христово“ със сложно изработен иконостас от дебърски майстори от рода Филипови. Вътре в църквата иконите носят отличителната нотка на струмишкия зограф Григорий Пецанов. Специална икона на Света Богородица от 16 март 1879 г. е украсена с подпис, който приписва нейното създаване на Григория, македонския зограф от Струмица, и ктиторите Гиор… Петков и неговата съпруга и дете, търсещи както духовно, така и физическо благополучие.
Челопечене не е лишено от исторически инциденти, особено събитията от 3 юли 2008 г. В 6:30 сутринта във военни складове на територията на областта се случиха поредица от експлозивни инциденти, довели до детонация на почти 1500 тона боеприпаси. Експлозиите, белязани със своята интензивност, отекнаха силно в цяла София, създавайки значителен удар, който резонира с часове.
