Гербът на София, столицата на България, служи и като символ на Столична община. Изработена е през 1900 г. за Световното изложение в Париж. В създаването участват видни личности: Иван Мърквичка, директор на Държавното рисувално училище (сега Национална художествена академия), Вацлав Добруски, директор на Народния музей (сега известен като Национален археологически музей), и Харалампи Тачев, който тогава е ученик в Рисувалното училище. Подборът на елементите за герба е дело на Мърквичка и Добруски, а Тачев е натоварен с художественото му изпълнение. През 1911 и 1928 г. Тачев включва допълнителни елементи, а именно мотото и лавровите клонки. По време на комунизма към герба беше добавена червена звезда, която впоследствие беше премахната през 1991 г.
Фон
Създаването на герба на София е предизвикано от Световното изложение в Париж през 1900 г., на което страните-участнички са задължени да представят гербовете на своите столици, които да бъдат изложени на фасадата на Дома на инвалидите. Харалампи Тачев отбелязва, че тогава София е нямала свой герб, тъй като Търновската конституция е уточнявала само държавния герб и не е споменавала градските гербове. Въпреки различните мнения се взема решение за създаване на герб на българската столица.
Министерството на търговията и земеделието, осъзнавайки необходимостта от общинска емблема, изпраща на 7 февруари 1900 г. разпореждане до Софийския градски съвет, с което ги призовава да се заемат със създаването на герб. В отговор съветът назначи кмета на София Христо Попов да представлява града в комисията на министерството по подготовката на българския павилион на изложението. Попов се обръща към Иван Мърквичка и Вацлав Добруски за съдействие в това начинание.
Столичният общински съвет одобрява проекта на Харалампи Тачев за герб на 17 март 1900 г. Официалното признание става с Указ № 115 на княз Фердинанд, обнародван в Държавен вестник, бр. за използване върху общинския печат, градското знаме и в други контексти, където традиционно се показват градски гербове, подчертавайки значението на отличителен символ за столицата.
Елементи
Гербът на София се отличава с наличието на крепостна корона върху щит, като зъбците на короната представляват планините, опасващи града. Самият щит е сегментиран на четири квадранта. В горния ляв квадрант има илюстрация на женска фигура, украсена със зидана корона, която включва две назъбени кули, което означава историческото значение на града от древни времена. В горния десен квадрант е изобразена църквата „Света София“, а в долния ляв квадрант е изобразена Витоша, символизираща природната красота и географското значение на региона. В долния десен квадрант е изобразен павилион със статуя на Аполон Медикус, олицетворяваща лечебните минерални бани, с които София е известна. В центъра на щита на видно място е изобразен „Българският лъв“, който служи като символичен мост, свързващ историческото наследство на старата българска държава със съвременната й идентичност.
Значението на елементите, включени в герба на София, е щателно документирано в протокола към решението на Столичния общински съвет за приемане на герба. Този документ не само очертава процедурните стъпки, последвани за финализиране на дизайна на герба, но също така се задълбочава в символиката зад всеки елемент, избран за включване. Този подробен запис служи като официално доказателство за внимателното разглеждане и културното отражение, които са довели до създаването на емблемата на София, гарантирайки, че богатата история, географското значение и културната идентичност на града са подходящо представени и запазени за бъдещите поколения.
Хараламби Тачев, неразделна част от триото, курирало елементите на герба на София, даде представа за историческото и символично значение на неговия дизайн. Дизайнерският екип черпи вдъхновение от нумизматични артефакти, включвайки изображения с дълбоки исторически корени и културно значение:
Женско изображение от антична монета: Изображението на жена, идентифицирана като Улпия Сердика, е видно в горния ляв квадрант на щита. Това изображение, извлечено от антична монета от Сердика (древното име на София), я показва със зидана колона на главата, фланкирана от две кули. Това символизира историческото значение на града и неговото трайно наследство от древността.
Павилион и статуя на Аполон Медикус: От друга монета е избрано изображението на павилион с коничен покрив, поддържан от шест колони на шестоъгълна основа. В рамките на тази структура стои статуята на Аполон Медикус, облегнат на своя кадуцей. Това представлява лечебните минерални води, които текат в и около София, като признание за дългогодишната връзка на града със здравето и благосъстоянието.
Силует на църквата „Св. София“: Като трети мотив е избрана старата църква „Св. София“, погледната от изток на запад. Той стои като съименник на града и вековно свидетелство за богатия исторически гоблен на София. Този символ в горния десен квадрант говори за духовното и архитектурно наследство на града.
Витоша: Силуетът на Витоша, който от древността е свързан с града, оформя четвъртия мотив. Представена в долния ляв квадрант, Витоша е не само природна забележителност, но и живописен фон, който подчертава красотата на града и предлага възможности за отдих на неговите жители и посетители.
Медальон с лъв: Накрая, петият мотив, кръгъл медальон с изображение на лъв с глава в анфас в тъмночервен емайл, намерен в Трапезица (Търново), символизира сила и смелост. Тази емблема, поставена в основата на герба, служи като връзка с историческата и културна идентичност на България, въплъщавайки духа на нацията и нейната столица.
Чрез тези внимателно подбрани елементи, гербът на София капсулира древния произход на града, неговата природна и архитектурна красота и неговите трайни символи на културна гордост и устойчивост.
Емблемата на София е с богата символика, включваща елементи, които представят както природните пейзажи около града, така и неговото историческо и културно наследство. Дизайнът е закотвен от щит, разделен на четири сегмента, увенчан с назъбена крепостна корона. Тази корона илюстрира естествената красота и значимост на планините около София: „Стара планина“, „Витоша“, подножието на „Рила“ и „Средна гора“, всяка представена като част от крепостния венец.
Подробно композицията на герба е следната:
Горен ляв квадрант: Тук, на червен фон, е изображението на женска глава, увенчана с две назъбени кули, символизиращи античния град Сердика (днешна София) в бяло. Това изображение черпи от богатата история на града, датираща от древността.
Долен ляв квадрант: Непосредствено под женското изображение Витоша е изобразена в живо зелено, като небето е предадено в сребрист оттенък, символизиращ естествената среда и развлекателната и духовна утеха, която предлага на жителите и посетителите на града.
Горен десен квадрант: Тази секция представя главната фасада на старата църква Св. София, боядисана в розово на златист фон. Църквата е не само едноименна, но и свидетелство за трайното духовно и архитектурно наследство на града.
Долен десен квадрант: На син фон фигурата на Аполон Медикус символизира Софийските минерални бани, изобразени в злато. Тази цифра представя лечебните и терапевтични свойства на минералните води, които са отличителна черта на града.
Централен щит: В основата на щита, поставен в по-малък кръгъл кръг с червен (кървава боя) фон, е златен вилнящ лъв, отразяващ българския национален герб. Този лъв е обединяващ символ, свързващ идентичността на София с по-широкия национален контекст и олицетворяващ сила, смелост и издръжливост.
Заедно тези елементи изплитат разказ, който капсулира географското величие на София, нейната историческа дълбочина и културно значение, изобразявайки град, който е дълбоко свързан с миналото и естествената си среда, но същевременно жизнен и жив в настоящето.
Промяна на герба
През 1911 г. Хараламби Тачев обогатява герба на София с надписа „Расте, но не старее“ по предложение на помощник-кмета Ради В. Радев, който по-късно става кмет. Това мото, изписано върху лента, е особено позиционирано на гребена и умишлено поставено под лентата на герба. Тачев подчерта, че подобни надписи са рядкост на градските гербове, като са по-характерни за държавните и родовите емблеми.
По-нататъшни разкрасявания са направени през 1928 г. по време на мандата на кмета на генерал Владимир Вазов, когато Тачев въвежда лаврови клонки от двете страни на щита, добавяйки символ на чест и победа към емблемата на града.
Но по време на комунистическия режим, на 23 декември 1974 г., гербът претърпява значителни промени, включително добавянето на червена петолъчна звезда в центъра на крепостната корона. Освен това правописът беше модифициран, за да се приведе в съответствие с правописните реформи на националния фронт, приети през 1945 г. Тези промени отразяват идеологическите промени на времето.
Тези промени от комунистическата епоха впоследствие бяха отменени на 7 ноември 1991 г. под ръководството на кмета Александър Янчулев, като част от по-широкото отдалечаване от комунистическите символи и към възстановяване на историческата и културна идентичност на града.
