Създаването на третата българска държава датира от 3 март 1878 г., след края на Руско-турската война в Сан Стефано. Първоначално територията на новата държава се простира от Черно море до Охридско езеро и от Дунав до Беломорието, като обхваща райони, населени предимно с българи. Въпреки това, опасенията сред Великите сили за появата на голяма балканска държава накараха Берлинския конгрес да преразгледа границите. В резултат на това Мизия и Софийското поле са отделени от България и създадени като васално княжество под османски суверенитет, известно като Княжество България. Междувременно автономната област Източна Румелия, съсредоточена около Пловдив, остава в рамките на Османската империя, на практика представляваща днешна Южна България. Македония, Одрин и Беломорска Тракия също остават под османски контрол.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив е провъзгласено Съединението на Източна Румелия с Княжество България, което консолидира териториите под българска администрация. Впоследствие на 22 септември 1908 г. България официално обявява юридическата си независимост от Османската империя.
