В края на 17-ти век, въпреки усилията на личности като Петър Парчевич, България продължава да изпитва потисничество под османско владичество. Неуморното застъпничество на Парчевич за освобождението на България го отвежда на дипломатически мисии из Европа, търсейки подкрепа от различни християнски сили. Той обаче почина през 1674 г. в Рим, където е погребан в базиликата Св. Андреа дела Фрате.
След усилията на Парчевич, България преживява няколко големи въстания в края на 17 век, въпреки че в крайна сметка те са потушени от османските сили:
– 1686: Второто Търновско въстание
– 1688: Чипровското въстание
– 1689: Въстанието на Карпош
Тези въстания отразяват продължаващото желание за освобождение сред българския народ, въпреки предизвикателствата, пред които е изправен под османското владичество.
Следващият период, известен като Възраждането, обхващащ 18-ти и 19-ти век, ще види подновени усилия за българско национално възраждане, културно пробуждане и евентуална независимост.
