Националноосвободителното движение срещу османското владичество в България достига важен момент с Априлското въстание от 1876 г., героичен акт, който разпалва Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Тази война в крайна сметка довежда до създаването на Княжество България. През целия този период различни революционни лидери и организации изиграха централна роля в борбата за освобождение.
Чети, ръководени от дейци като Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Ильо войвода и капитан Петко войвода, действат в различни региони, включително Мизия, Македония и Тракия. Васил Левски, виден революционер, организира и ръководи Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК) за популяризиране на делото на освобождението.
Докато Априлското въстание бележи връх в освободителното движение, усилията за насърчаване на просветното, културното и националното възраждане продължават в районите, които все още са под османско владичество. В Южна България Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК) в крайна сметка се обединява с Княжеството през 1885 г. Междувременно Българската екзархия, създадена през 1871 г., и други мирни структури, заедно с Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), продължават борбата за освобождение в останалите поробени земи, като използват тактики на мирна и въоръжена съпротива.
Докато краят на Българското възраждане условно се отбелязва със Санстефанския мирен договор от 1878 г., който възстановява свободната държава на българите, това се отнася преди всичко за Княжеството. Но в районите, които все още са под османско владичество, Възраждането продължава до 1912 г. Въпреки Берлинския конгрес и Съединението през 1885 г. голяма част от Македония и Тракия остават под турски контрол. Българското национално възраждане продължава в тези райони до освобождението им през 1912 г. по време на Балканската война.
След Балканската война югозападните и южните български земи са освободени, но са изправени пред окупация от Сърбия и Гърция. Освен това в Одринска Тракия турците извършват етническо прочистване, което води до прогонването на 300 000 българи. Този мрачен епизод поставя под сериозна заплаха българското национално развитие в тези региони.
