Ждрелото на Ерма, на 4 км от гр. Трън, известно още като Ломниш-кото /по името на близкото село Ломница/, е резултат от хилядолетния труд на реката, прорязала дълбоко ждрело във варовика. През 1961 г. с цел запазване на естествените екосистеми, видовото разнообразие, местообитанията на редки и застрашени видове и забележителните ландшафти, ждрелото е обявено за природна забележителност и защитена местност.
Едно срещу друго на двата бряга на реката са издигнати два канара, високи около 150-200 метра, наречени Коравия камък и Манастира /или Църквата/. За радост на търсачите на силни усещания има повече от десет алпийски маршрута за катерене с различна категория на трудност. Разбира се, има и една легенда за появата на скалите – романтична и тъжна, която разказва за невъзможната любов на двама млади. Момчето било бедно, а момичето от богато семейство, което не одобрявало любовта им. Двамата избягали заедно, но майката на момичето ги проклела и те се вкаменили, разделени завинаги. От сълзите им се роди река Ерма.
Що се отнася до името на реката, според Константин Иречек то идва от живеещия в една скална дупка наблизо отец Терапонтий, за когото пише Паисий в своята „История“. Свети Терапонтий живял в Лидия по времето на император Валериан и бил свещеник в град Сардис. Името му на църковнославянски /от това на река Хермес в Лидия/ е трансформирано в Йерме.
Има два начина да се полюбувате на необикновената красота на ждрелото. Можете да преминете през изкуствения тунел на десния бряг и да го видите оттам. Гледката е впечатляваща, особено по залез. Или по Трънската екопътека, която след 3 километра може да ви отведе до село Банкя.
Река Ерма извира от планината Власина при село Клисура в Сърбия. Тя е малка, със среден годишен отток 2-3 кубични метра в секунда. и дължина 65 километра, от които само 25 са на територията на България. Тя навлиза у нас при Стрезимировци, минава през Трън и след Ломнишкото ждрело отново ни напуска, за да се влее в Нишава. Но преди да се слее с него, той образува един от най-величествените и красиви проломи в цяла Югоизточна Европа – Погановския пролом.
Как да не си спомниш точно на това място възторжените редове, записани от Алеко в прочутия му пътепис „Какво? Швейцария?!…“: „Цариброд е потънал в мъгла. Погледни сега на югозапад. Виждаш ли онези грапави сиви великански скали, които блестят на слънце. Така се спускат успоредно на бездната, в която тече река Ерма… Сега никоя сила не може да те удържи, никакво разстояние не може плашиш, забравяш всички условия и задължения на твоя градски живот и се стремиш към онзи рай, който постепенно ти се открива, и открива нови и нови прекрасни и разнообразни картини… Боже, каква е тази пропаст там, от която се издигат облаци, продължавай! Още малко! въздиша по Тирол и Швейцария, та да го цапам в устата!… Сега как да опиша ония едни колосални порти, образувани от разноцветните скали, в които е прикован погледът ми?…“
