Тракийска гробница в Казанлък

100 национални туристически обекта

Големите открития често са плод на случайността. Това важи с пълна сила и за прочутата тракийска гробница в Казанлък, включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. На 19 април 1944 г. войници, които копаят гнездо за противовъздушно оръдие в североизточната част на града, се натъкват на каменна стена. Те го счупили, озовали се в коридор, а след това в кръгла сводеста стая и когато разбрали, че са попаднали на нещо необичайно, извикали археолози. Учените откриват в могилата могилни керамични и ритуални съдове, части от златни накити, изящна сребърна кана и огнища със следи от жертвоприношения. Малкият брой находки подсказва, че гробницата очевидно е била ограбена в древността, което по никакъв начин не омаловажава нейната изключителна стойност. Своята известност дължи най-вече на отлично запазените уникални стенописи в куполното помещение и в коридора. Изобразени са военни сцени и конници с характерните за тях облекла и въоръжение, но основната композиция представлява т. нар. „погребален банкет“. Преплетените ръце на владетеля и съпругата му въплъщават идеята за неразделност, а златната корона на главата му подсказва, че той е цар, а не просто знатен благородник. Паметникът е създаден по време на разцвета на тракийската държава с център Севтополис, столицата на Севт.

Никога няма да разберем кой точно е изобразеният владетел, но според проф. Божидар Димитров може да се установи поне кога и кой е създал тези шедьоври. „Завоеванията на Александър Велики до 323 г. пр. н. е. – пише той в книгата си „24-те чудеса на България“ – създават така наречената елинистична общност от териториите на Елада, Тракия, Анатолия, Близкия изток. Гръцкото изкуство и технологии се разпространяват в тази елинистическа общност, улеснени от свободното движение на хора, идеи и стоки в обширните елинистични царства на диадохите /наследниците на Александър Велики/ и техните периферни територии. Талантлив гръцки художник или тракиец, който е изучил „занаята“ в гръцко ателие, рисува тези стенописи между 320-280 г. пр. н. е. е невъзможно да се е появил такъв художник, тъй като Тракия е била завладяна от келтите в продължение на шест десетилетия. Затова трябва да ценим стенописите на Казанлъшката гробница – като великолепен паметник на. Елинистическа живопис, от която почти нищо не е останало дори в днешна Гърция.“

Работно време:
Работно време:
зимно време – 9:00-17:00 ч.
лятно време – 9:00-17:30ч.

Входни такси:
Възрастни – 6.00лв
Студенти (ученици и студенти) – 2.00 лв
Деца до 7 години – безплатно
Безплатно посещение за неорганизирани туристи: Всеки последен понеделник от месеца.

Контакти:
Тел.: +359 431 63762

Сгрешихме ли нещо? Свържете се с нас!