Името на пещерата идва от двамата братя – Сайе и Сею, които се укривали в нея от турците по време на робството. Входът му е под скален откос, висок шест метра и половина, обрасъл с папрат и мъх. Дължината на Съева дупка е 400 метра, а целогодишната температура е от 7 до 11 градуса по Целзий. Смята се, че се е образувал преди около 3,5 милиона години. За първи път е изследван през 1883 г. от проф. Златаров, а 10 години по-късно братя Шкорпил последват примера му. През 1963 г. Съева дупка е обявена за природна забележителност, а през 1967 г. – за благоустроена. Днес тя е обезопасена и много добре осветена. С умение и вкус дизайнерите и строителите са постигнали това, без да нарушават присъщата му романтика и мистерия. В него са открити животински кости, керамика и дори монети от времето на Римската империя.
Пещерата се състои от пет зали. Първият от тях се нарича Купена. С дължина 50 метра и ширина 19 метра, ориентирана в посока изток-запад, тя е сравнително бедна на образувания. Името си носи от високия 3,5 метра каскаден сталагмит, наподобяващ купа сено.
Втората зала, Колапсът, носи името си от блоковете, паднали от тавана, вероятно от земетресение, станало преди векове. Вдясно от пътеката е забележителният сталактон, наречен „Дебелата Берта“, който наистина прилича на голямо оръдие. Малките сталактити на тавана наподобяват вкаменен дъжд, а на южната стена на залата внимателното око може да забележи женска фигура, често оприличавана на бъдещата майка на поета Димчо Дебелянов. В западния край са каменните струни, наречени Органът на пещерата. На северната стена виждаме вкаменен водопад, а в най-западния край е сталагмитът, наречен Минарето.
Третата зала се нарича Хармана, вероятно защото е плоска и почти кръгла, с размери 41 на 40 метра. Веднага грабва окото най-дебелият сталактон в пещерата – с височина 4,5 метра и обиколка 13 метра. Северната му страна искряше като поръсена със скреж или скъпоценни камъни. Това е причината да се нарича още Брилянтен.
Акустиката на Хармана е забележителна, толкова много хора са пели тук. В тази зала можете да видите и единствените в България „хеликтити“. Това са наклонени сталактити. Причината за това е постоянният въздушен поток, който отклонява посоката на водните капки настрани
Северозападно от Хармана се намира залата на Белия замък.
С повече въображение в него може да се разграничат вкаменен слон, лъв, орел, окованият Прометей, боздугани, слонски уши, мраморни колони, хан Кубрат и жена му, балдахини.
Най-впечатляващото образувание в тази зала е огромен сталактон, който наистина наподобява средновековен замък. Последната зала се нарича Космос – заради образуванието, което сполучливо наподобява летяща ракета. От пода се издигат сталагмити със сложна форма. Една от тях наистина прилича на майка с дете на ръце, други наподобяват Кремълските дворци, а трети – Белоградчишките скали. Вижда се и силует на вкаменена жаба.
Съева дупка е приказен свят, сътворен от различни по форма и размери сталактити, сталагмити и сталактони, обагрени във всевъзможни цветови нюанси, което напълно оправдава ласкавото име на тази пещера – „Подземната перла” на България.
Входни такси:
– до 6 години – безплатно
– 2+ Семеен билет – 15лв
– над 18г входна такса – 10лв
– Донорски билет – за донори на BTS.
Контакти:
екскурзионни водачи – 0888/ 864-187
