След успешна реставрация на 22 май 2014 г. официално бе открита за посетители реставрираната късноантична и средновековна крепост Перистера на хълма „Света Петка“ над гр. Пещера. През 2012 г. крепостта е обявена за недвижима културна ценност от национално значение. Обектът е изключително постижение в областта на културния туризъм. Крепостта е съхранила в себе си историята и духа на няколко епохи. Предполага се, че това е първото селище на тракийското племе беси, живяло тук преди повече от 2000 години.
В центъра на цитаделата се намира комплекс от мегалити, най-вероятно останки от тракийско светилище със скални стъпала. В края на хълма археолозите откриха глинени гробни урни във формата на саркофаг, които липсват в повечето тракийски погребения. Най-големият камък, който се намира в центъра на цитаделата, има форма, наподобяваща гълъб. Може би времето е изваяло причудливата форма на този скален къс и човешкото въображение я е доразвило, но има една красива легенда, чиято героиня дава името на нашата крепост – легендата за Перистера – скалният гълъб. Още в периода 13-11 години преди Христа в Родопите избухва въстание на тракийското племе беси, водено от техния жрец Вологез.
Римските легиони обсадиха последната тракийска крепост на бесите, на чиито кули танцуваха жадуващите да умрат тракийски войни. Според вярванията на траките те плачели, когато се ражда човек, заради живота, който му предстои, и се радвали, когато умирали, защото отивали в царството на своя върховен бог. Римските легионери пристигнаха с хиляди и вече вкусиха победата си, когато една есенна вечер от стрехите на небесната крепост чуха древни тайнствени песнопения и в бездната полетяха последните и защитници. Дъщерята на Вологез прелетя първа през зъбите. Хилядолетия не научават името и я наричат Перистера-гълъбица, както я наричат римските легионери, потресени от нейната саможертва. Духът на красивата тракийка се превзема в безформения камък и го превръща в скален гълъб.
По време на разкопките са открити над 300 уникални находки – освен златни монети, археолозите са открили различни части от облекло на древни войници, върхове на стрели, фибули, 80 питоса, накити. Открити са фрагменти от надписи, мраморни детайли от сградите, глинени и стъклени съдове. Открита е и бронзова лампа с великолепен средновековен кръст, което доказва функциите на крепостта като духовен център.
Монетни находки, сечени при императорите Диоклециан (284-305), Константин I Велики (324-337) и Юлиан II (360-363), доказват, че крепостта е функционирала още в късния римски период, вероятно е била разрушена по време на втората готска война през 376 г., при император Валент, след поражението му при Адрианопол на 9 август 379 г. Най-многобройните са артефактите от третия период на Перистера – век и половина по-късно хълмът е бил част от отбранителния вал, защитаващ пътя към Бяло море от нашественици.
По времето на император Юстиниан I Велики (527-565 г.) две от шестте кули са превърнати в еднокорабни църкви (известни са само още два такива храма-кули – в Сърбия). Най-голям разцвет крепостта има при следващия владетел – Юстин II (565-578 г.) и е опожарена по време на управлението на император Тиберий II Константин (578-582 г.) – от негово време са и последните открити тук монети. През Средновековието крепостта е частично възстановена отново, но е напълно разрушена от османските нашественици в края на 14 век. Крепостните стени на цитаделата, които са с дължина 253м. обхващат площ от близо 3 дка.
Има втора крепостна стена, ограждаща площ от 12 дка и трети, укрепителен пояс от 20 дка. Червена маркировка, минаваща по протежение на цялата крепостна стена, показва останките от автентичния зид, изграден от ломен камък, споен с хоросан, останалата част е завършена при реставрацията на крепостта. Разкрити са 28 помещения, разположени по вътрешното лице на крепостната стена, които са с различни размери и вероятно с различно предназначение: битови помещения за войниците, стопански помещения, работилници, складове. В тези помещения са археологически проучени 75 питоса с различни размери, като 45 от тях са експонирани на място.
Наричат ги хладилниците на древността. В тях се съхраняват жито, зехтин и други хранителни продукти, необходими за изхранването на войниците, обитавали крепостта. Количествените запаси биха могли да изхранят гарнизон за 18 месеца в случай на обсада. Предполага се, че в центъра на цитаделата, в най-високата част, е бил домът на кастрофилакса.
За атракцията е изградена и съпътстваща инфраструктура. Изградени са 4 беседки за отдих на посетителите, допълнителна алея за хора с увреждания, паркинг, информационен център. Хълмът Света Петка Българска се превръща в дендрологичен и археологически парк, зелен театър на фона на реставрираните крепостни стени.
Като част от анимацията в туристическата атракция посетителите имат възможност да се снимат в мъжко военно облекло, характерно за епохата. Всеки, който се е възползвал от тази атракция, има възможност да заснеме видео сред репликите на обсадната и отбранителна бойна техника. Възстановяват се езически ритуали от духовната култура на тракийското племе беси, свързани с бог Дионисий. Тази атракция представлява тракийски ритуал, свързан с производството на вино – Дионисиевите празници – провеждани през ноември. Включва цялата палитра от действия, свързани с винопроизводството, засаждането на лозя, гроздобера и винопроизводството. Посетителите имат възможност да дегустират вина на частни винари.
Производителят на най-доброто вино е коронован за крал Вино; Пролетен фестивал на цветята. Една от най-значимите атракции се провежда ежегодно в дендрологичен и археологически парк, който през годишния природен цикъл променя цвета си – от първото цветно виолетово сияние на бадемите през февруари, белите и розови цветове на магнолиите през март, люляците през април и др., до ярко огненожълтата есен през есента, вечнозелените сребристи ели, сабина и бръшлян през цялата година. На този празник на възраждащата се природа посетителите се запознават с различните видове растителни видове и цветя, засадени на територията на археологическия комплекс. Учат се да правят красиви букети, икебани, да садят цветя в саксии и на открито, да оформят цветни градини и др.
Сензорен екран с помощта на екскурзовода дава възможност с помощта на нови технологии да се получи детайлна визуална информация за древната история на Родопа планина, Светия хълм €žSt. Петка€ и късноантичната и средновековна крепост, естествената рамка и екологията на околностите на гр. Пещера.
Върху каменните стени на югоизточната кула-църква са експонирани пана с изображения на най-ценните монети от общото златно съкровище, открито в един от експонираните питоси. Семейните двойки сключват граждански брак на територията на цитаделата, на фона на реставрираните крепостни стени и бойни кули, и тук получават брачното си свидетелство.
В крепостта се провеждат браншови семинари на общинско, областно и национално ниво, като част от тях са съпроводени с атрактивни исторически възстановки от епохата на Античността и Средновековието. Независимо от крехката възраст на атракцията (няма и година от официалното откриване на крепостта Перистера€ като туристически обект), тя се радва на голям брой посетители.
Работно време:
Всеки ден: 09:00 – 16:30ч
Почивни дни: понеделник
Входни такси:
Възрастни – 5.00 лв.
Ученици – 2.00 лв.
Контакти:
0894677706
