Приживе Алеко Константинов дарява дома си на община Свищов. Днес в него е подредена забележителна изложба.
Великият български писател е роден на 1 януари 1863 г. По това време градът процъфтява, защото търгува, изнася предимно зърно не само за турската империя, но и за Румъния, Австрия и Русия. Те описват бащата на Алеко – богат търговец, говорещ пет езика – като горд и деспотичен човек, а майка му – напротив, като мечтателна и нежна жена – качества, които тя предава на сина си.
Алеко има късмета първоначално да бъде обучаван от учители като Емануил Васкидович и Янко Мустаков, а две години посещава и прочутата някога школа на Христаки Павлович. След това продължава да учи в Априловската гимназия в Габрово, но обучението му е прекъснато от началото на Руско-турската война. Именно тя става причината император Александър II при третото си посещение в Свищов да отседне в родния дом на бъдещия писател.
Днешната изложба пази спомени за всичко това. По-късно в тази къща се помещава и канцеларията на Свищовското наместничество с ръководител Найден Геров. В него работят личности като Иван Вазов, Драган Цанков и Никола Живков, а самият Алеко работи като писар.
След войната Алеко учи в град Николаев, където се запознава с творчеството на руските класици. Там публикува първите си стихотворения, започва да превежда от чужди езици, пише пиеси и композира, тъй като освен към литературата, силно го влече и музиката.
След това продължава обучението си в Новорусийския университет в Одеса. През 1885 г. се завръща в България, среща се с Пенчо Славейков и д-р Кръстев, превежда от руски и френски, взема все по-активно участие в политическия живот на страната. Той е и страстен пътешественик: през 1889 г. посещава Световното изложение в Париж, през 1891 г. – това в Прага, а две години по-късно пътува до Чикаго. На бял свят излизат „До Чикаго и назад“ и уникалния „Бай Ганьо“. Този забележителен творец и гражданин още приживе става популярен и обичан от мнозинството българи. Неговите фейлетони, написани смело и иронично, изобличават цялата пошлост и вълчи нрави, които царят в България през това време.
Той знае какво го заплашва и затова казва в писмо до Славейков: „Преди ме търсеха офицерите да ме бият, сега други ме следват да ме бият”. Но той продължава безстрашно да се нахвърля върху болестите на обществото. На 11 май 1897 г. на пътя край село Радилово, Пазарджишко, куршум, изстрелян от засада и предназначен за неговия другар Михаил Такев, пронизва сърцето на Алеко и то спира завинаги. Плановете на писателя остават неосъществени: за околосветско пътешествие пеш заедно с французин; за друга, пак по света, с Лидия Шишманова, за която се чудеше откъде да намери пари. За съжаление и едно съвсем реално пътуване до Италия, което му предложил редакторът на сп. „Мисъл“ д-р Кръстев.
От архива на писателя не е останало много: 19 книги, няколко вестника и списания, двадесет снимки, грамофон без фуния, фотографски триножник, мастилница и пирографирана кутия за бръснарски принадлежности. И още: 3 снимки, направени от Алеко, лицензът му за адвокатска дейност, три ръкописни тетрадки с по няколко страници и разписки. Но остава безсмъртното му дело, както и славата му на основоположник на организираното туристическо движение в България. Както е известно, на 27 август 1895 г. той повежда 300 души на връх Вито, Черни връх. Накрая са редовете за българската природа, написани с патос, вдъхновение и любов.
Тази къща в Свищов е не просто музей, а храм, в който трябва да се влиза с преклонение пред делото и живота на този велик патриот и писател
Работно време:
От понеделник до петък: 09:00 – 17:00 ч. Събота и неделя: 09:00 – 16:00 ч.
През зимното работно време (ноември-март) – събота и неделя работа по желание
Входни билети:
Редовен билет – 3.00 лв.
Вход за деца, студенти и пенсионери – 1.50 лв.
Беседа на български език – 5.00 лв.
Беседа на английски език – 10.00 лв.
Контакти:
Адрес: гр. Свищов, ул. Клокотница №6
Тел.: 0631 60467
