Историята е съхранила думите на Феликс Каниц, който, озовавайки се в този град, възкликнал учуден: „Вълшебна е долината на Тетевен, неизмеримо красива!“ Уютната котловина, през която тече река Вит, заобиколена от могъщите върхове Острич, Петрахиля, Червен и Равни камък, е наистина такава.
Първият археолог, който започва разкопки в земите на Тетевенско и проучва многобройните надгробни могили и пещери, е роденият тук Рафаил Попов. Усилията му дават неочаквано богати резултати и неговите съграждани решават да ги съберат в музей. През 1932 г. е издигнат Дом-паметник в чест на загиналите в три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Именно в него днес, на площад „Сава Младенов“, се помещава Градският исторически музей на Тетевен.
В раздел „Археология” са показани оръдия на труда от късния палеолит и от неолита: череп на пещерна мечка, зъби на глиган, медна брадва, кремъчна стъргалка, медна игла, култова брадвичка със стилизирани фигури, глави на овен, вол и козел.
Бронзови и сребърни сестерции от времето на императорите Траян и Комод, съкровище от над 1300 сребърни монети, сечени през II-IV в. и надпис, че Тетевен е в пределите на провинция Диптензия, свидетелстват, че е имало и римски селища.
Името на Тетевен се споменава за първи път в писмен източник от 1421 г. и вероятно идва от думата „струна“, тъй като, погледнат отгоре, градът наистина прилича на тетива, опъната по река Вит.
XVI и XVII век са период на разцвет и разцвет за Тетевен. Градът се разрастваше, но къщите бяха толкова близо една до друга, че можеше да се разхождаш от единия до другия край на селището по покривите им. Произведенията на местните майстори се предлагали не само на пазарите в Солун и Цариград, но и на запад – в Австрия и Германия. Започват да го наричат “Алтън Тетевен“ /Златен Тетевен/. В града имаше 60 поклонници, хиляди бяха поклонниците, те отидоха до Рилската обител и манастира „Зограф“, три метоха разгърнаха мисионерска дейност.
Разцветът продължава до 1801 г., когато Тетевен е опустошен и изпепелен от кърджалии. От 3000 къщи останали само четири, въпреки че кърджалиите не успели да я превземат със сила, а влезли в нея с измама. И трябва да минат няколко десетилетия, за да възкръсне от руините и през 50-те и 60-те години на 19 век отново да се превърне в един от занаятчийските центрове на България.
През 1871 г. Васил Левски създава един от най-многобройните тайни революционни комитети в близкото село Гложене, но след злополучния обир на турската хазна при Арабаконак членовете му са арестувани и изпратени в Диарбекир. В музея се пази факсимиле от писмо на Апостола до Каравелов със следните малко известни многозначителни редове: „Обши заслужи смърт, но му се прощава заради простотата му“. В музея е запазено и друго факсимиле: изповедта на Мидхат паша, че българите от този край са били насилствено принуждавани да приемат исляма.
Няколко думи за местната сливова ракия, на която съперничи само троянската. Когато някой гост го спомене, тетевенци се усмихват и отговарят, че си изплакват чашите с троянката, преди да пият от своите.
Надпис в музея припомня знаменателните думи на Иван Вазов: „Ако не бях дошъл в Тетевен, щях да бъда чужденец на майка България. Бил съм и в Швейцария, и в други места из Европа, кръстосвал съм България, но по-вълшебен край не съм видял“.
Работно време:
Работно време:
Понеделник – Петък: 9.00 – 12.00 часа и 13.00 – 17.00 часа.
Събота, неделя и официални празници: 10.00 – 12.00 часа и 13.00 – 17.00 часа.
Други – посещения извън работно време и през почивните дни – приема само групи по предварителна заявка
Входни билети:
Деца до 7 години – Без такса;
Студенти, пенсионери, хора с увреждания – 1.00 лв.;
Възрастни – 3.00лв
Изнасяне на беседа – 3.00 лв
Любителско видео и фото заснемане в музеи: с видеокамера – 3.00 лв
с камера – 1.00лв
Професионално заснемане – 10.00 лв
Предоставяне на материали за ползване от музея: фотокопиране на документи и снимки – 2.00 лв.;
фотокопиране на материали от музейния фонд – 1.00 лв
Контакти:
Адрес: гр. Тетевен, пл. Сава Младенов 3
Тел: +359 678 52 005
