Клисура е „вратата“ от запад както към Розовата, така и към Стремската долина, известна още от времето на Плиний Стари, която обаче е отбелязана на картата едва в края на 18 век с името „Гьопса“. За нас, българите, градът е известен най-вече с героичното си участие в Априлското въстание. Подвигът на неговите жители и трагичните събития след потушаването му вдъхновяват Вазов да опише в един от най-хубавите български романи „Под игото” „пиянството на един народ”.
Жителите на този град никога не са били твърде богати и богати, въпреки че суровата природа, в която живеят, ги е дарила с огромен капацитет за работа и предприемчивост. Водени от родолюбиви чувства, през епохата на Възраждането те построяват на дарителски начала няколко моста и красивата църква „Св. Николай“. В него е съсредоточен културно-просветният живот на Клисура, както и основната подготовка на въстанието.
В църквата апостол Панайот Волов освещава знамето, преди да тръгне с дружината си към позициите на Зли дол. Но най-голямото дарение е изграждането на „Мемориален паметник-музей” в памет на априлци, за който средства се събират 30 години и на 2 май 1926 г. той отваря врати. Днес именно в тази сграда се помещава Градският исторически музей. В него се съхраняват документи и картини, пресъздаващи героичните и трагични епизоди от дните на Априлското въстание.
Особено вълнуващо е посещението на Къщата на Козинар. В своите Записки по българските въстания Захари Стоянов трогателно описва последните мигове на стопанката на тази къща, която в деня на потушаването на Априлското въстание се хвърля заедно с четирите си деца в кладенеца на двора, за да не бъде поругана от турците.
Апогеят на развитието на града е към края на 18 век, когато населението му наброява около 9000 души, живеещи в 1200 къщи. Основният поминък за по-голямата част от хората е предимно скотовъдството и, разбира се, земеделието. Производството на изкусните клисурски майстори – черги, черги и черги, било добре познато не само по пазарите в цялата Турска империя, но достигнало до Мала Азия и дори до Европа.
До втората половина на 19-ти век обаче абаджът намалява, тъй като местните продукти не могат да издържат на конкуренцията на по-евтините и по-луксозни европейски фабрични тъкани. За сметка на това розопроизводството процъфтявало, стотици декари били засети с уханния цвят. В Клисура започват да се добиват по 140 лири (около 70 килограма) розово масло годишно – една четвърт от общото количество в България. Ще припомним още един показателен и малко известен факт.
След Освобождението клисурци считат за недостойно да приемат материална награда за историческите си заслуги и на общоградско събрание решават да откажат предложените им пенсии. Защото са се борили не за себе си, а за отечеството. Какъв по-красноречив и достоен жест от този!
Работно време:
Понеделник до петък: 8:00 ч. – 12:00 ч. : 13:00 ч. до 17:00 ч.
Събота и неделя: 9:00 – 12:00 и 13:00 – 17:00
Входни такси:
Възрастни – 2лв
Ученици – 1лв
Контакти:
Исторически музей
Адрес: Клисура, площад „20 април“.
Тел: +359 3137 20 04
