Когато пътувате от Казанлък за Габрово, ще видите позлатените кубета на този храм, които дори в облачно време сякаш излъчват светлина. Интересна и трогателна е историята на построяването му. Както е известно, хиляди руски войници са загубили живота си в ожесточените битки или от глад, болести и студ през суровата зима на 1877-1878 г.
Идеята за изграждането на храм-паметник на загиналите за царя, християнската вяра и за освобождението на братския български народ се заражда в Русия. Инициатори са Олга Николаевна Скобелева, майка на известния военачалник, бившият руски посланик в Цариград – граф Игнатиев, съпругата му и още няколко съмишленици. Техният призив е подкрепен през 1879 г. от Царя Освободител, император Александър II, който дарява икона, ризница и 1000 рубли. Той издава разрешение за учредяване на „Комитет за построяване на православен храм в полите на Балкана за вечна памет на загиналите през 1877-1878 г. войници”. Решено е да се построи там, където започва Шипченският проход, но тъй като теренът е в т. нар. Източна Румелия, се налага да се направи специален ферман от султана. Единодушно е одобрено името на храма – „Рождество Христово“, тъй като последната голяма битка се е състояла именно в дните около този празник.
Бяха събрани повече от 300 000 рубли и голяма сума дарения. Строежът му продължава 6 години, завършен е през 1902 г., а официалното освещаване, извършено от 15 до 19 септември, се превръща в пищно всенародно тържество и съвпада с 25-годишнината от Шипченската епопея. От българска страна присъства княз Фердинанд, а руската делегация се ръководи от личния представител на император Николай II великият княз Николай Николаевич-младши.
Храмът е построен в стила на руските църкви от 17 век. Петте позлатени купола – четири странични с височина 33 метра и централен, който се издига на 42 метра, имат традиционната форма на луковица. Общото тегло на 17-те богато украсени камбани надхвърля 20 тона, като най-голямата тежи 11 643 килограма. В празничните дни техният сладкогласен екот се носи от Казанлъшката котловина чак до билото на планината. Куполите завършват с десет медни метални кръста. Интериорът на храм-паметника е също толкова пищен. Поразително впечатление прави позлатеният липов иконостас. Десетките икони, които го украсяват, рисувани върху изсъхнало кипарисово дърво, са дар от монасите от руския манастир „Свети Пантелеймон” в Атон.
Стенописите започват да се изписват през 1902 г. от руския художник проф. Мясоедов, автор на централната композиция „Христос Пантократор“ и проф. Антон Митов. Работата по тях е продължена от екип, ръководен от иконописеца Николай Ростовцев, и завършена едва през 1957-1959 г.
Когато посетите този храм, трябва да разгледате и криптата, която се намира под основното ниво. Има и забележително красив иконостас, а в двете странични галерии 17 каменни саркофага пазят костите на загиналите в боевете на Шипка. В храма и страничните галерии върху каменни плочи са изписани имената на военните части и загиналите герои – общо 18 491 души. Не са забравени и българските опълченци – четири плочи напомнят за саможертвата на 451 български войници.
Храм-паметникът, част от историко-архитектурния резерват „Шипка“, до 1934 г. е бил собственост на руската държава, която го дарява на България на 23 юли същата година. От декември 2004 г. е собственост на Българската православна църква.
Работно време:
април – октомври: 08.30 – 18.00ч
Ноември – Март: 08.30 – 16.30ч
Входни такси: няма
При желание на посетителите монасите от манастира могат да разкажат неговата история. Разговорът: без такса.
Контакти:
Тел: +359 4324 20 47
