Черни връх е най-високата точка на Витоша. Надморската й височина е 2290 м, което я прави четвъртата по височина в България след Рила, Пирин и Стара планина.
Витоша е единствената куполна планина у нас. Куполообразната му форма се подчертава от най-високите му върхове, разположени в непосредствена близост един до друг – Резновете и Черни връх. Най-уникалното природно образувание на Витоша са нейните каменни реки. Част от него е обявен за природен парк – първият у нас и на Балканския полуостров (обявен за народен парк през 1934 г.), като в него са включени два резервата – „Бистришко бранище“ и „Резерват Торфен“. Витоша е най-урбанизираната и с най-гъсто разположена материална база за отдих, туризъм и спорт в сравнение с останалите български планини.
Черни връх е заравнена поляна с форма на неправилна елипса с дължина около стотина метра, край която се издигат шест групи кръгли каменни могили, симетрично натрупани от юг, запад и север. Най-високата могила се издига над платовидното вододелно било, което се свързва с Касапницата. Черни връх се намира на Балканския вододел и заема централно място в планината. Наподобява пресечен конус, чиято горна равнина се издига само на 40-50 метра над падината, която го отделя от връх Голям Резен. Полегатите му склонове са покрити с големи скални блокове и тревиста субалпийска растителност.
Витошкият връх е типичен хидрографски възел. По склоновете му са изворите на най-големите Витошки реки. На юг и запад потоците и реките се вливат в Бяло море, а на изток и север – в Черно море. Река Струма, която извира южно от Черни връх, е втората по пълноводие в България. Върхът на Витоша е един от най-живописните върхове у нас. На юг и на заден план са внушителните върхове на Рила и ниската Верила (с най-висок връх Голям Дебелец). Вляво от тях е Плана с връх Манастирище, на изток е Лозенска планина, а зад нея – Ихтиманска и Сочтинска Средна гора.
На север е веригата на Стара планина – от връх Ком до първенеца му връх Ботев, а на запад се простират ниските планински вериги – Люлин, Чепън, Любаш, Вискяр, Черна гора и Руй. Непосредствено до Витоша, разделени от долината на река Струма, се виждат голите хълмове на Голо бърдо, на запад са планините Краище, на югозапад се вижда заобленият масив на Осогово с връх Руен. Първото научно алпинистко изкачване на Черни връх е извършено през 1836 г. от френския геолог и пътешественик Еми Бюе. Черни връх е свързан с историята на българския туризъм, планинарство и ски и с право се смята за негова люлка.
На 27 август 1895 г. по покана на Алеко Константинов около 300 души (сред които Иван Вазов) изкачват Черни връх и с това се полагат основите на организираното туристическо движение у нас. Щастливецът слабо опипва писалката си, за да изрази възторгът си, затова се обръща към Иван Вазов, за да опише „тази поразителна с величието си картина”.
Народният поет се отзовава на поканата на Алек и написва стихотворението „На Черни връх”. През 1935 г. на върха е построена метеорологична станция, сбъднала мечтата на метеоролозите и туристите на няколко поколения. Сега се използва за работа с научна апаратура, за настаняване на метеоролозите и като туристически заслон с чайна за временно подслон и кратка почивка на туристите, преминаващи през върха.
На наблюдателната кула и на голяма скала източно от нея са поставени барелефи с лика на Алеко Константинов и възпоменателен надпис от алековци. През 1966 г. на Черни връх се поставя началото на сегашното движение „Опознай родината 100 НТО”. Включен е и в Национално движение „Покорител на 10-те планински върха“ под No4.
През него минава трасето на Европейски туристически маршрут „Е-4“. Най-подходящите изходни точки за изкачване на Черни връх са „Алеко“ ич. Кръстницата“.
Контакти:
Контакт за сайта: 0879119457.
