Боженци винаги е било част от големия свят. Разположени в близост до стария римски път Никополис ад Иструм – Августа Траяна – Константинопол, божанкалите от векове пътуват и търгуват с Русия, Италия, Австро-Унгария, Франция, Анадола.
Със 110 къщи и около 500 жители, в края на 19 век Боженци е административен, търговски, културен и духовен център. Но постепенно хората се изселват. Останали са 100 къщи, които са на възраст между 100 и 250 години. Точното име на това селище откакто съществува е Боженци. Единствената промяна е направена през 70-те години на 20 век, когато от „махала“ става „село“.
За създаването му /освен общоприетата хипотеза за селянката Божана, заселила се тук със свитата си след превземането на Велико Търново от турците/, има още една. Предполага се, че на могилата край селището някога е имало римска станция за почивка на хора и животни /на латински “мансия”/. Много е възможно поради звученето му хората да са го наричали „Манастир”, а заради религиозните обреди, извършвани там, да са го определяли и като „Божие място”. Оттам и името „Боженци“.
По-важното е, че неговият чар и оригиналност стават причина през 1964 г. ЮНЕСКО да го включи в престижния списък на паметниците на културата от световно значение.
През втората половина на 18 век селото преживява икономически подем, основно от търговия. От него са се изнасяли вълна и кожи, восък и мед, както и изделията на изкусни абаджии и ковачи. Но не само в Турция, но и в Русия, Италия, Германия.
В края на 19 век селото се превръща в административен, търговски, културен и духовен център със 110 къщи и около 500 жители. Но по време на робството богатите не парадирали с богатствата си, а ги превръщали в злато, което заравяли в земята.
След Освобождението го изкопават и започват да напускат селото, тръгвайки към големите градове като Габрово, където по-предприемчивите започват да строят фабрики. Останалите сто къщи днес са на над 200 години. Те, като правило, са с лице към улицата. На долния етаж са разположени битови и занаятчийски помещения, обори, навеси за животни, складове и мазета. Външно стълбище води до горния етаж с веранда, хол, кухня /стая/ и спалня /стая/.
Днес това романтично село, което се намира само на 15 километра от Габрово, се посещава от хиляди хора през всички сезони. Очакват ги две къщи-музеи от 18-ти и първата половина на 19-ти век, изложбата „В Точното име на това селище от съществуването му е Боженци. Единствената промяна е направена през 70-те години на 20-ти век, когато от „село“ става „село“.
Що се отнася до създаването му /освен общоприетата хипотеза за селянката Божана, заселила се тук със свитата си след превземането на Велико Търново от турците/, има още една. Предполага се, че на могилата край селището някога е имало римска станция за почивка на хора и животни /на латински „мансия“. Много е възможно заради звученето му хората да са го нарекли „Манастир“, а заради религиозните обреди, извършвани там, да са го определили и като „Божие място“. Оттам и името „Боженци“.
По-важното е, че неговият чар и оригиналност стават причина през 1964 г. ЮНЕСКО да го включи в престижния списък на паметниците на културата от световно значение.
През втората половина на 18 век селото преживява икономически подем, основно от търговия. От него са се изнасяли вълна и кожи, восък и мед, както и изделията на изкусни абаджии и ковачи. Но не само в Турция, но и в Русия, Италия, Германия… В края на 19 век селото се превръща в административен, търговски, културен и духовен център със 110 къщи и около 500 жители. Но по време на робството богатите не парадирали с богатствата си, а ги превръщали в злато, което заравяли в земята. След Освобождението го изкопават и започват да напускат селото, тръгвайки към големите градове като Габрово, където по-предприемчивите започват да строят фабрики. Останалите сто къщи днес са на над 200 години. Те, като правило, са с лице към улицата. На долния етаж са разположени битови и занаятчийски помещения, обори, навеси за животни, складове и мазета. Външно стълбище води до горния етаж с веранда, хол, кухня /стая/ и спалня /стая/.
Днес това романтично село, което се намира само на 15 километра от Габрово, се посещава от хиляди хора през всички сезони. Очакват ги две къщи-музеи от 18 и първата половина на 19 век, изложбата „В историята остават луди глави и щедри дарители“, която представя историята на Боженци с много снимки и предмети, както и родословни дървета на видни местни родове. А що се отнася до дарителството – едно от най-ярките свидетелства за щедрост оставя богатият търговец и основател на местния революционен комитет Иван Карадимитров.
Някъде около 1867 г. той дарява 110 турски лири, с които Генчо Кънев от Трявна построява училище с читалище и библиотека. В по-ново време потомците на Иван Карадимитров завещават селото и бащината си къща. Под прага на плевнята боговете намерили гърне с 200 златни монети, с които била построена прогимназия със столова и детска градина. През 1835 г. е построена трикорабната църква „Св. пророк Илия“.
Жителите на Боженци успяват да получат разрешение и за издигане на камбанария, нещо забранено от турците по това време. А самата камбана е доставена от далечния руски град Тула. Можете да научите тези и много други неща, когато се озовете тук.
Музейни обекти са още ножарската работилница, постоянната експозиция-базар на тъкани, килийното училище, в което се редуват изложби на сурвакници, мартеници и много други. Да не говорим за гостоприемството – повече от 40 къщи са готови да посрещнат туристи. Или за традиционната кухня, която предлага невероятно изобилие от местни специалитети, приготвени по стари рецепти. В средата на 20 век много художници се заселват в Боженци, привлечени от характерната му атмосфера.
Днес селото е атрактивен туристически център, който предлага и възможности за пешеходен туризъм в Стара планина.
Работно време:
Всеки ден: 09:00 – 17:15ч
Входни такси:
Посещение на къща-музей „Баба Райна“, къща-музей „Дончо Попов“ и музей-работилница „Менгема“ с включена беседа на български език Възрастни – 8 лв.
Ученици, студенти, пенсионери – 6лв.
Деца до 7 години, деца от специализирани институции за предоставяне на социални услуги, хора с увреждания – безплатно
Продължителност на беседа – 50 мин. Групите тръгват от музея – информация.
Контакти:
тел. 066/ 804 452; 0887/ 716 290
