Начална страница » България » 100 национални туристически обекта » Археологически комплекс “КАЛЕТО”

Археологически комплекс „КАЛЕТО“

100 национални туристически обекта

Археологически комплекс „Калето“ се състои от 4 нива. Първият обхваща паркинг с 30 места, парк с алпинеуми и фонтан, административни и изложбени помещения. На второ ниво е разположена новопостроена амфитеатрална сцена с 84 места и декоративна колонада.

На третото ниво е разположена климатизирана изложбена зала, представяща историята на крепостта през вековете. Изложен е макет на римска крепост от II век, който показва разположението на сградите в нея. Изложени са и уникални предмети и останки от различните исторически периоди, през които е съществувала крепостта.

На последното ниво се намират останки от крепостта, запазени и изложени за посетители. Предвидени са два маршрута – единият обхваща вътрешността на крепостта, а другият е обходен и минава покрай основите на крепостната стена.

В началото на обходния маршрут е запазена част от допълнително укрепление (протейхизъм), построено в периода IV-VI век. Има разрушена част от крепостната стена, която представлява овъглен от пожар пласт. Той е експониран за посетители, за да се видят следите от най-ранното заселване на скалния хълм.

В края на обходния маршрут най-силно се откроява структурата на крепостната стена – виждат се редове от квадри, дялан и речен камък. Виждат се и местата, където за по-голяма устойчивост в стената на северната кула са вградени сантрачи (дебели, здрави греди между редовете камъни).

70-вековна история съхранява Археологически комплекс „Калето“. Регистрирано е присъствието на всички цивилизации, населявали българските земи от каменно-медната епоха до Средновековието. Това се дължи на стратегическото разположение на крепостта. Речният хълм осигурява естествена защита и се намира на пресечната точка на главни пътища, използвани от древността до наши дни.

Археологическият комплекс „Калето“ е съхранил следите от две последователно съществували укрепени селища от края на каменно-медната и бронзовата епоха, унищожени от природни пожари. Многобройните находки от този период свидетелстват, че по това време селището процъфтява като занаятчийски център.

Една от значимите находки от края на каменно-медната епоха е откритото „Светилище на Тур“, което няма аналог в Европа. На дълбочина близо 4 м е открит жертвен олтар с два симетрично разположени черепа на праисторически див говеда (тур) и каменна букрания.

Приемствеността на сакралното място през вековете е от съществено значение. Върху останките на „Светилището на Тур“ след 2500 години е построен раннотракийски храм. Древните траки от племето „трибали“ са обитавали района до 1 век, когато селището заедно с цяла Мизия е завладяно от Римската империя.

В центъра на крепостта, близо до „Светилището на Тур“, има останките от римски храм, където са били принасяни дарове на боговете. От този период са открити множество бронзови монети от времето на Римската империя, бронзови фибули, коланни украшения, торква, сребърен лавров лист.

Сред основите на римския храм е открита единствената напълно запазена монета на император Александър Север, която не е била в обръщение и е подарена на храма.

Една от най-важните находки от римската епоха е бронзовата отливка на орел, открит под основата на крепостната стена. Това е едно от най-ранните изображения на тази птица – символ на Римската империя, изразяваща мощ и сила.
Друга ценна находка е откритият бронзов ключ. Поради стратегическото значение на римската крепост, археолозите смятат, че тя е символичният ключ към северозапада.

В края на 6-ти началото на 7-ми век по тези места се заселват славяните, а малко по-късно и прабългарите. Върху откритите руини те изграждат собствено селище, което просъществува от 10 до 11 век. Старобългарската крепост и селището са превзети през 11 век от византийския император Василий II. По време на византийското владичество крепостта е била използвана за наблюдение и отбрана.

Крепостта е използвана отново по време на Втората българска държава. Според много местни легенди едни от последните битки на цар Иван Шишман са се водили в този край и по Искърското дефиле. Крепостта Калето, наречена Дерманица (Дерманица), участва в отбраната срещу настъпващите османци. Окончателното му разрушаване и изоставяне става през 14 век по време на завладяването на българските земи от османските турци.

Местоположение
Археологически комплекс „Калето“ се намира в Северозападна България, на входа на град Мездра (област Враца). Разположен е върху скалист хълм, надвиснал над левия бряг на река Искър.

Транспорт
Археологически комплекс „Калето“ се намира в непосредствена близост до международен път Е-79, на 90 км от гр. София и на 15 км от гр. Враца. Обектът се намира в близост до гара Мездра, която е важен железопътен възел, през който минават повечето основни жп линии.

Работно време:
Зимно работно време: Понеделник – Неделя: 08:00 – 17:00ч
Лятно работно време: понеделник – неделя 09:00 – 18:00ч

Входни такси:
Редовен билет: 3 лв.
Намалена: 1.5лв.
Беседа: 5лв.

Сгрешихме ли нещо? Свържете се с нас!